Дисфункциите на лопатката присъстват под някаква форма при всички пациенти с проблеми в рамото! Дисфункциите на лопатката могат да променят точността на функционалното изследване при болка в рамото и да повлияват, както на резултатите от оперативното лечение в раменната става, така и на резултатите от неоперативното лечение, ако не бъдат разпознати и не се справим с тях по подходящ начин.

Затова точното познаване, диагностика и лечение на дисфункциите е наложително за всеки специалист (ортопед, физиотерапевт), който иска успешно да лекува наранявания на рамото.

Лопатката участва анатомично и биомеханично в движенията на раменната става. Тя има важна роля в раменния комплекс, тъй като е част както от раменната става, така и от скапулоторакалната става (Фиг. 1).

 

 

Фигура 1. Движения на скапулоторакална става. Движенията са eлевация (elevation), абдукция (abduction), аддукция (adduction), депресия (depression), ротация нагоре (upward rotation), ротация надолу (downward rotation). Източник: Kelley, M., W. Clark, 1995, p. 75.

 

Тя представлява и стабилна база за мускулите, осигуряващи мобилност в раменната става и осъществяващи движението на горния крайник. Стабилността на лопатката е необходима за продуцирането на сила от мускулите, чиито залавни места са на нея. Немаловажно е и повдигането на акромиона (част от свода на раменната става) по време на повдигане на горния крайник, така че да се осигури добра плъзгателност на сухожилията на ротаторния маншон и недопускане на импинджмънт синдром (Вижте ТУК). Чрез ключицата лопатката е механичната връзка на хумеруса с аксиалния скелет на човека.

Мускули с директна връзка между аксиалния скелет и лопатката (аксиоскапуларни мускули).
Тези мускули имат начало от аксиалния скелет (прешлени, ребра, череп, гръдна кост, таз) и залавно място на лопатката. Те са отговорни за правилното позициониране и динамичната стабилизация на лопатката върху гръдната клетка, което позволява правилното, безболезнено движение на горния крайник в гленохумералната става в пълен обем:

m. trapezius
m. levator scapulae
m. rhomboideus major
m. rhomboideus minor
m. serratus anterior
m. pectoralis minor.

Мускули с директна връзка между раменната кост (humerus) и лопатката (scapula) (скапуло-хумерални мускули):

m. deltoideus
m. supraspinatus
m. infraspinatus
m. teres minor
m. subscapularis
m. teres major
m. coracobrachialis
m. biceps brachii
m. triceps brachii

 

Абнормални движения при пациентите (Дискинезия)

Познатите досега абнормални движения на лопаката са свързани с намалено или увеличено повдигане на ключицата, промени в ротациите на ключицата, намалена и увеличена ротация на лопатката, намален и увеличен наклон на лопатката, увеличена вътрешна ротация на лопатката и др..

Увеличеното повдигане на ключицата последвано от увеличено повдигане на лопатката (Фиг. 2) е в резултат на повишена активност на горната част на трапецовидния мускул в резултат на невъзможност на пациента да си повдигне горния крайник безболезнено.

 

Фиг.2 Повдигане на ключицата и рамото при опит на пациента да си повдиге ръката нагоре. Англ. Shoulder srugging. Източник: Личен архив Д-р Христо Димитров, кинезитерапевт

 

Научни изследвания са показали намалена ротация нагоре (англ. upward rotation) при пациенти с болка в рамото и при такива след инсулт също с болка в рамото (Фиг. 3).

 

 

Фиг.3 Още в начална позиция вътрешният ръб на лопатката вдясно се намира в положение на увеличена ротация надолу, което води до намалена ротация нагоре (англ. upward rotation). Източник: Личен архив Д-р Христо Димитров, кинезитерапевт

 

Продължение на статията вижте ТУК. 

За конаткти: Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия 0887 544 955