Болките в гърба са един от най-често срещаните проблеми в модерния свят. Развитието на компютърните технологии , ИТ сектора, аутсорсинг бизнеса все по-често кара хората да бъдат с намалена двигателна активност и дълго да седят пред компютъра. Това нерядко може да провокира болки между лопатките и гърба като цяло. Болката може да се усети, не само на гърба, но и отпред на гръдния кош и отстрани на ребрата.

Болките в зоната на гърба, гръдния кош обаче реално много по- често произлизат от вътрешните органи, отколкото от гръбначния стълб или са свързани с някаква двигателна активност.

Правилно снетата история на проблема може да ни насочи дали болката се дължи на вътрешните органи или на неправилна поза, неправилно извършено движение или активност например във фитнеса или в офиса.

Функционалното изследване е важно за различаване на това дали болката в гърба произлиза от врата, от вътрешните органи или от структурите в областта на торакалния дял. Например дълбоко вдишване провокиращо болка в гръбнака говори за проблеми с междупрешленните дискове, които притискат твърдата мозъчна обвивка. Добре е е да се знае, че миокардна болка не се влияе от дълбоко вдишване.

Според известния в миналото английски ортопед-хирург Джеймс Сириакс гръдният дял на гръбначния стълб или т.н. торкален дял може да бъде разделен условно на три части при функционално изследване:
- първите два прешлена от торакалния дял (Тh1и Тh2),но те се обхващат при изследване на шийния дял на гръбначния стълб и често болка в тяхната зона е свързана с проблеми във врата.
- условно торакалният дял започва от Тh3 или третия торакален прешлен. Симптоми между третия и шестия торакални прешлени често отново идва от врата. Ако изследването, което правим на врата е негативно се насочваме към изследване на торакалния дял. Един важен тест обаче винаги ни насочва, че проблемът е в торкалния дял - болка при поемане на въздух дълбоко.

- функционалното изследване от Тh6 до Th12 включва активни, пасивни, както и тестови движения на торакалния дял срещу съпротивление. При пасивните ротации се добавя допълнително навеждане на главата надолу (флексия на врата), за да видим дали има наличиена дискова протрузия или проблем със ставите образувани между ребрата и торакалните прешлени. Поради кифотичната извивка на гръбнака в тази част това е по–вероятно. Ако тестовете срещу съпротивление провокират симптоматика това ни насочва към мускулен проблем или вероятно счупване, ако знаем, че пациентът е имал падане или друга травма. Не забравяйте да се консултирате с подходящ специалист преди каквито и да е терапевтични техники.

Кинезитерапията е добър избор при подобен род проблеми

Кинезитерапията не е свързана само с извършването на упражнения и масажи, както това е познато в обществото. Почти винаги, ако няма контраиндикации терапията е мобилизационни / манипулационни техники и профилактична стратегия за превенция на проблемите в гърба.

От контраиндикациите, при които не се правят никакво манипулационни техники са приемът на антикоагуланти (препарати за разреждане на кръвта), остепороза или при положителни симптоми за сериозно притискане на гръбначния мозък (както и положтелен рефлекс на Бабински)

Как да намерим нивото върху което трябва да се въздействаме?

За да се насочим правилно къде точно е проблемната зона трябва да извършим тест чрез пружиниращ натиск върху предолагаем бодилков израстък на прешлена или ребро/а, където пациентът посочва, че има болкова симптоматика. Ако нашият натиск провокира болка там е проблемът, но може да има и на няколко нива например три поредни прешлена или засегнати стави между прешлените и ребрата.
Често използваме няколко основни техники за въздействие, както и няколко алтернативни варианта. Едната от тях е техниката с “централен натиск” (англ. Central pressure), която може да се извърши от различни позиции на пациента. Другата често използвана техника е т.н “ротационно-екстензионна” или манипулация с кръстосани ръце (англ. Rotation-extension или crossed hands manipulation)  

При всички техники е препоръчително да се извършват под тракция или разтягане на гръбначния стълб, което може да се направи от асистент. След всяка извършена техника се прави ретестуване, което ни показва дали с конкретната техника сме имали успех. Ако отговорът е ДА продължаваме с нея, докато има ефект от нея. Ако отговорът е НЕ сменяме техниката до постигане на положителен ефект.


За контакти: Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия
Тел. 0887 544 955

 

 

 

 

Добавете коментар

Пишете само на кирилица!


Защитен код
Обнови