Инсултът е тежък мозъчносъдов инцидент или остро нарушение на кръвообращението в главния мозък. Разделя се на два вида: исхемичен и хеморагичен. При исхемичния инсулт нормалния кръвоток се нарушава и намалява, което води до умиране на важни нервни клетки. При хеморагичния инсулт се получава кръвоизлив, което също води до умиране на важни нервни клетки. Целта на рехабилитацията след инсулт е максимално възстановяване на самостоятелността на пациента чрез подобряване на физическите, менталните и емоционалните му способности.
Кога и как да започнем рехабилитация след инсулт?
Рехабилитацията след инсулт трябва да започне максимално бързо още в болничното заведение, но при стабилни жизнени показатели. В първите часове и дни след преминаването на непосредствената опасност за живота на пациента е особено важно пациентът да бъде правилно позициониран в болничното легло (Фиг 1) и до него (Фиг.2). Уважаеми пациенти и колеги - рехабилитацията в остра фаза не се състои от лечебна гимнастика, а от правилно позициониране и тактилна стимулация на засегнатата половина на пациента! Вижте още информация в моята статия ТУК
Фиг 1. Правилно позициониране на пациента в страничен лег още в болница. Личен архив на Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия. Снимките са примерни и са от проведен курс по концепцията Бобат!
Фиг. 2. Правилно позициониране на пациента в седеж още в болница. Личен архив на Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия
Това дава информация на главния мозък за положението на тялото в пространството и най-вече за засегнатата половина! Прилага се концепцията Бобат, която е международно призната методика за лечение на пациенти с инсулт и представлява на практика 24ч. лечение на пациента. Процесът на възстановяване може да продължи месеци и години при някои пациенти. Но при правилен и навременен подход и спазване на принципите на концепция Бобат (също така и PNF) се използва максимално целия рехабилитационен потенциал на пациента.
Фиг. 3 Позициониране итактилна стимулация на ръката в остра фаза след инсулт! Личен архив на Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия
Рехабилитационният екип е мултидисциплинарен и може да включва кинезитерпевт, невролог, съдов хирург, неврохирург, логопед, ерготерапевт. Всеки един от тях има своето място в лечението на пациента.
Неврологът/Неврохирургът/ Съдовият хирург са специалистите, който първи преглеждат, диагностицират и лекуват пациенти със съмнения за инсулт. Тяхната бърза намеса е жизненоважна за оцеляването при тежки случаи на инсулт.
Кинезитерапевтът (Физиотерапевт, рехабилитатор) е специалистът, който трябва да помогне на преживелия инсулт пациент да се възстанови оптимално. Това е специалистът, който е непосредствено до пациента и се грижи за правилното и навременно възстановяване на пациента след претърпяния инсулт. Най-общо казано това може да се получи чрез подобряване баланса на лява и дясна половини на човешкото тяло, координацията на движенията на крайниците, коригиране на мускулния дисбаланс.
В коригирането на мускулния дисбаланс влиза намаляване на болестно повишения мускулен тонус на определени мускули, улесняване на определени движения, засилване и стимулиране на определени мускулни групи. На по-късен етап съобразено с функционалното състояние на пациента се обучава да извършва определени активности, дейности от ежедневието (Видео №1).
(Видео №1) Стимулиране функционалното възстановяване на горния крайник. Личен архив на Христо Димитров, Доктор по Кинезитерапия
Моторният контрол е обучение в определни пози и движения, контролирани от централната нервна система и гръбначномозъчни рефлекси. Моторният контрол организира активностите, дейностите, които пациентът може да извършва (като ходене, хвърляне и др) или вече е се е научил в процена на израстване на след раждането си. Не забравяйте, че инсултът води до загуба на контрола върху много от ежедневните дейности като пиене на вода, ходене(Фиг. 4), хвърляне и т.н. При лечението на пациента се спазват принципите на моторен контрол, свързани с преобучението на нарушени двигателни механизми в следствие от инсулта.
(Фиг. №4) Обучение в ходене с концепцията PNF (ПНМУ, ПНУ) по време на рехабилитация след инсулт.
ПРИМЕР ЗА МОТОРЕН КОНТРОЛ: Пациент след инсулт често има болки в раменната става при движение. След определен брой процедури раменната става вече не го боли, НО той не може да си повдигне ръката и да пие вода от чаша! Липсва умението и възможността да осъществи контролирана активност (цялостен процес) на увредената ръка, за да отпие вода от чашата.
Следвайки фазите на моторен контрол кинезитерапевтът ще може да обучи пациента да да извърши движение с рамото, да стабилизира раменната става в определена позиция с/у гравитацията, да извърши движение с горния крайник на основата на стабилна раменна става и накрая да има умението да пие вода от чашата.
Най-познатите и доказали се концепции за правилно лечение на пациенти след инсулт са Концепция Бобат (Bobath) и PNF (ПНМУ, ПНУ)(Видео №2). В голяма част от западноевропейските страни има изискване за завършен курс или ниво от посочените концепции (извън академичното обучение на кинезитерапевтите), за да може да се работи с пациенти след инсулт.
(Видео №2) Подобряване на опорната фаза на десен крак, необходима за осъществяване на нормална походка при човек. Личен архив на Христо Димитров, Доктор
В България практиката е малко по-различна...
Телефон за контакти: 0887544955 Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия, Международно сертифициран Бобат терапевт.
Интересни статии по темата:
Рехабилитация при инсулт, МС, травми на главния и гръбначен мозък
Правилно позициониране на ръката при пациенти с инсулт
Рехабилитация на ръката след инсулт - I част
Рехабилитация на ръката след инсулт - II част
Концепцията БОБАТ за лечение на увреди на Централна нервна система при възрастни
Успешно възстановяване от инсулт
{module AddThis For Social}