Инсултът е остър мозъчно-съдов инцидент, който поставя живота на пострадалия пациент на сериозно изпитание. Първоначално е изключително важна бързата и своевременна намеса на екип от лекари с различни специалности за ограничаване на последствията от настъпилата исхемия или хеморагия в мозъка на пациента.
В първите дни заема важно място в процеса на възстановяване. Концепцията Бобат за рехабилитация на пациенти с увреда в централната нервна система е 24 часова концепция, която заема важно място още в първите часове и дни след инцидента.

В процеса на рехабилитация много често се дава предимство, акцент на по-бързото възстановяване на стабилността и мобилността на крака и свързаните с него дейности като ходене, ставане и сядане, което ще направи пациента по-самостоятелен. Истинското предизвикателство обаче идва с процеса на възстановяване на функционалността на ръката, който често се пренебрегва в процеса на рехабилитация, което обаче влияе негативно и на възстановяването на други части от тялото.

Ръката е важна част в много и различни дейности в нашето ежедневие (Фиг.1). Използваме ръцете си да достигнем даден предмет, който може да бъде хванат с дланта и преместен на друго място. Дланта се използва за изследване на околната среда, в общуването между нас чрез жестове, често я използваме като опора, за да се подпрем някъде или да избутаме, издърпаме даден предмет.

 

Фиг.1 Съвместната работа на двете ръце подпомага възстановяването.

 

Дланта като част от ръката дава значителна информация за околната среда на главния мозък, както и извършва така необходимите ни финни движения на пръстите. В този смисъл дланта играе важна роля в човешкото тяло за подържане на нормалното и правлино ориентиране на тялото в пространството.

Какво значи добре функционираща ръка?

За да бъде ефективена ръката, тя трябва да може да изършва свободно движения в пространството на разстояние от тялото и да работи независимо от другата ръка..
За да се получи това е необходима първо динамична стабилност в областта на лопатките и горната част на тялото, стабилност в лявата и дясната половина на тялото, таза и съответно краката.

Защо е важна стабилността в тялото за правилната функция на ръката?

За да извършим някаква дейност с ръката си е необходима добра мускулна активност в областта на тялото/трупа. Това е т.н. “централна стабилност”. Липсата на такава стабилност нарушава правилното функциониране на ръката. Това може да ограничи всички дейности, свързани с достигане на предмети или въобще отделянето на ръката от тялото и преместването ù в пространството далеч от тялото.

Много често при пациенти с инсулт, с голяма нестабилност в областта на трупа и тялото, придържат ръцете си близо до него с цел придобиване на компенсаторна стабилност чрез фиксиране за маса, стол, бастун, канадка и т.н. Динамичната стабилност на тялото и лопатката са важна предпоставка за свободното движение на ръката в пространството и използване на дланта за финни и прецизни движения като хващане, работа с малки предмети и други дейности. В пръстите има значително струпване на рецептори, даващи информация на главния мозък от околното пространство. Например с пръстите ние даваме информация за това дали дадена повърхност е грапава, гладка, и т.н.

Важно е да се спомене, че функционалните нарушения в тялото особено в горната част и областта на лопатката, каквито са увеличената кифоза (прегърбване), оказват негативно влияние върху коректната работа на мускулите на раменния комплекс, а оттам и на добрата функция на ръката..

Защо е важен раменния пояс в комплексното възстановяване на функцията на ръката.

Раменният пояс е важна част от горния крайник и играе ключова роля във правилното функциониране на ръката. Той се състои от 3 стави, много мускули, връзки, бурси и капсули. Стабилността и мобилността му зависят от правилното и координирано действие на всички структури във всичките 3 стави. Това са т.н глено-хумерална става, образувана от раменната кост и лопатката, акромио-клавикуларна става, образувана от ключицата и лопатката и скапуло-торакалната става, образувана от лопатката и ребрата.

Най-честата структурна увреда, с която се срещаме при пациенти с инсулт е т.н долна сублуксация на гленохумералната става или казано по-разбираемо “непълно разместване на контактните повърхности на костите, образуващи дадена става”(Фиг. 1).

При тази сублуксация пациентът не може да активира мускулите, които стабилизират раменната става. Това са мускулите от т.н. “ротаторен маншон”, които имат ключова роля при повдигането на ръката в пространството с цел достигане на предмети, хващане, бутане и всякакви други активности, които отдалечават ръката от тялото. Мускулите subscapularis, supraspinatus, infraspinatus and teres minor стабилизират, центрират главата на раменната кост в ставата и позволяват плавно и безболезнено движение в раменната става при повдигане на ръката.

 

Фиг.2  Долна сублуксация на засегнатата раменна става. Изглед отпред. 

 

Основната ни цел в процеса на възстановяване на ръката е да се възстанови усета на пациента и активността на мускулите около раменната става. Важно условие за справяне с проблема е правилното позициониране на ръката в пространството, както по време на процедурите, така и от роднините, болногледачите по време на сън, при хранене, при преобличане. Внимание - това започва още в острия стадий веднага след стабилизирането на пациента и спазвайки принципите на концепцията Бобат.

Например при спане ръката винаги трябва да е с подпряна с възглавница и да не виси или пропада свободно в пространството т.е трябва да има контакт.

Ролята на лопатката в рехабилитацията на ръката.

Една от честите последици от инсулта е силно намалената мускулна активност в едната половина на тялото/трупа на пациента. Това дава пряко отношение в неправилното положение на лопатката, като долният ù ръб се завърта/обръща към гръбначния стълб и това провокира нестабилност в раменната става и съответно долна сублуксация в повечето случаи.
В острите пероди след инсулта всички ангажирани към лечението на пациента - роднини, терапевти, болногледачи и др. трябва да избягват съзнателното дърпане, теглене, вдигане на пряко засегнатия горен крайник над 90 градуса обем на движение в раменната става. Ако това се прави има голям риск от задълбочаване на сублуксацията и съответно провокиране на силна болка в рамото.
Пациентът трябва да бъде правилно позициониран, както в легнало положение, така и в следващите дни когато състоянието му позволява да става от леглото и да сяда. Това е важно с оглед добрата сензорна информация от околната среда към главния мозък и профилактика на декубитални рани.

Ръката задължително трябва да бъде подпряна отдолу отстрани така, че да не виси свободно в пространството (Фиг. 3). Правилното позициониране на пациента помага в цялостното му лечение, като ръката трябва винаги да е в контакт с опорната площ, като възглавница, стол и т.н. Това стимулира, дава информация на засегнатата част на главния мозък за положението на ръката в пространството и съответно до активиране на рецепторите, намиращи се в ръката и даващи информация на мозъка.

 

 

Фиг. 3 Слинг-стабилизатор за раменната става.

 

Какво се случва в дланта след инсулт?

В резултат на увредите настъпили след инсулта дланта на пряко засегнатата ръка губи своята способност да дава информация на мозъка поради нарушената чувствителност, което води до нарушаване на обратната връзка между дланта и мозъка. Това влияе пряко върху осъзнаването на пациента къде се намира в пространството. Губят се основните двигателни качества на дланта като ловкост, финни движения, мускулна сила и др.

В първите стадии на рехабилитация след инсулта, пациентите започват да компенсират с използването на незасегнатия крайник, който в последствие става хиперактивен, ако не се стимулира използването на увредената ръка. Т.е инактивитета в бъдеще води до последвала мускулна слабост и загуба на двигателни качества.

Още от първия ден след инсулта ръката и дланта на пациента трябва да бъдат така поставени, че това да го улеснява и ориентира по-добре къде се намира в пространството. Дланта трябва да бъде в контакт с предмет и поставена в такива позиции, които да не позволяват развитието на повишен мускулен тонус, намаляване на функционалността ù и отслабването на мускулите ù.

Следва продължение.....

 

За контакти: Христо Димитров Доктор 0887 544 955

 

Интересни статии по темата:

Рехабилитация след инсулт

Правилно позициониране на ръката при пациенти с инсулт

Рехабилитация на ръката след инсулт - II част

Болки в рамото след инсулт

Концепцията БОБАТ за лечение на увреди на Централна нервна система при възрастни

Успешно възстановяване от инсулт

 

 

Добавете коментар

Пишете само на кирилица!


Защитен код
Обнови