Болестта на Бехтерев е хронично, прогресивно протичащо възпаление на опорно – двигателния апарат на човека, много често започващо своето развитие с болки в кръста. По-често от това заболяване страдат млади мъже на възраст от 18 до 30г, като се засягат гръбначния стълб, сакроилиачните и периферните стави, както и сухожилия и връзки в опорно-двигателния апарат на човека.

 

 

В края на 19 век руският невролог, неврофизиолог и психиатър Владимир Бехтерев дава клинично описание на болестта пръв отделя заболяването като самостоятелна нозологична единица.

 

Основна характеристика на патологичния процес при болетта на Бехтерев е склоността към бързо настъпване на вкостяване на връзковия апарат в гръбначния стълб и на прешлените. В периферията  на телата на прешлените се образуват костни мостове между телата им, които на рентгенова снимка изглеждат като „бамбукова пръчка”. Много често сакроилиачните стави, които са връзката на гръбначния стълб с таза са вкалцени и напълно нефункционални. 

 

Двигателната активност на човека се намалява постепенно и с прогресирането на болестта гръбначния стълб на човек губи своята подвижност и еластичност. Тялото на човек е доста сковано и почти всички движения в човешките стави са ограничени. Особено засегнати са шийния, гръбния и лумбалния отдел на гръбначния стълб. Движенията в раменните и тазобедрените стави са ограничени в значителна степен. 

 

Основна цел на кинезитерапията (физиотерапията) е недопускането на развитието на ограниченията в движенията във всяка една става, а оттам подържане нормална двигателна активност на човека.

 

Основно средство е проприоцептивното-нервно мускулно улесняване, като се акцентира върху стимулирането на всички мускули подържащи изправената поза на човека.

 

На Фигура №1 е показано образуването на 

костни мостове между прешлените в шийния отдел.

 

Добавете коментар

Пишете само на кирилица!


Защитен код
Обнови