Функционалната диагностика е процес, при който кинезитерапевтът / физиотерапевтът изследва, оценява мускулно-скелетната система(опорно-двигателния апарат) на пациента. На базата на строго определен план на изследването и на база на поставена от лекар - специалист (невролог, ортопед и др.) клинична диагноза се съставя план за необходимото лечение на пациента. Клиничната диагноза от лекар специалист се отнася за настъпила патология (болестни промени) в даден орган или система. На база на нея и успоредно с нея се прави план на изследване на функционалния, двигателния дефицит на пациента, който включва: 

Анамнеза(история на проблема)

Оглед (Фиг. 1)

Палпация

Изследване на движения (Фиг. 1)

Специализирани тестове

Изследване на подвижността на ставите

Обем на движение в ставите

Резултати от образни изследвания (Рентгенови снимки, Компютърен томограф, Ядрено-магнитен резонанс).

По време на изследването кинезитерапевтът/ физиотерапевтът следи за проява на симптоми, чийто произход може да не е от мускулно-скелетната ситема. Това са т.н.”червени флагове” – симптоми, които насочват към други болестни промени и са свързани с други вътрешни органи. Тогава пациентът трябва да бъде насочен за консултация от друг специалист.

 

Фиг. 1 Дискинезия на лопатката при пациент с болка в рамото. Личен архив на Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия

 

Функционалната диагностика е свързана и кореспондира с международната класификация за функционалността – ICF

http://apps.who.int/classifications/icfbrowser/

 

Телефон за конатакти: 0887 544 955 Христо Димитров, Доктор по кинезитерапия