Методът МакКензи е комплексен подход при лечение на проблеми свързани с гръбначния стълб – предимно в лумбалната област (кръста) и във врата. Методът е предложен и развит от новозеландския физиотерапевт Робин МакКензи през 50-те години на 20 век. Упражненията, които се използват са предназначени предимно за гърба и са насочени за подобряване на болка в кръста, болка започваща от кръста и стигаща чак до стъпалото (ишиас) и др. Методът използва екстензионни (разгъващи, разтягащи) и флексионни (сгъващи) техники при лечението на проблеми свързани с лумбалната област (кръста) и врата.

 

Концепцията на МакКензи е световно позната и като „Механична диагноза и терапия”(Mechanical diagnosis and therapy, MDT).

 

МакКензи определя правилното лечение, като разделя и класифицира пациентите по групи, в зависимост от изявата на болките. Причините за болките в гръбначния стълб според него са химични (възпаление), механични (механичен стрес върху позата и тъканите, травма) и дискогенни (проблеми свързани с междупрешленните дискове).

 

Уникален за метода МакКензи е добре определен алгоритъм, който води до проста класификация на проблемите в гръбначния стълб. 

 

Той изработва класификация според направения преглед, според който проблемите в гръбнака се дължат на следните 3 синдрома:

-Дисфункция – Причинява се от скъсени тъкани, които в краен обем на движение на гръбначния стълб причиняват болка.

-Промени в позата – Болки в краен обем на движение при нормални тъкани

-Промени свързани с междупрешленните дискове.

 

Всичките три синдрома според метода на МакКензи могат да се констатират в шийния отдел на гръбначния стълб, в лумбалния отдел на гръбначния стълб (кръста) и торакалния (гръдния) отдел на гръбначния стълб. Третият синдром е свързан с феномена „централизация на болката”, което означава, че ако болката е само в кръста и не се разпространява до стъпалото (ишиас), прогнозата за благоприятния изход на лечението е значително по-добра. 

 

Лечението по метода на МакКензи акцентира върху обучението, профилактиката и използването на техники свързани с активното участие на пациента, като се намалява намесата на физиотерапевта чрез мануални техники. Ако проблемът в гръбначния стълб все пак е по-сложен, физиотерапевтите могат да използват допълнителни физиотерапевтични техники (мануална терапия), които подпомагат лечението.

 

 

Добавете коментар

Пишете само на кирилица!


Защитен код
Обнови